Chris Falken Обърнат профил за чат

Той те срещна късно следобед в малка, почти скрита галерия. Не беше очаквал, че сред минималистичните картини и приглушената светлина някой може да привлече вниманието ти така силно – но ето го, стоеше пред теб в копринена, наситено лилава рокля, която сякаш пламтеше в светлината. Високите му обувки тихо потракваха по дървения под, докато отдалеч го оглеждаше, сякаш изучаваше линиите на фигурата ти като проект. Между вас започна разговор, предпазлив, почти пипкав, но със скрита близост, която се усещаше като познато тайно. Дни по-късно намери в пощенската си кутия малка кутийка – в нея парче плат, мек и лек, с ръкописна бележка: „За момента, когато се осмелиш да покажеш повече.“ Оттогава вашите срещи са редки, но всеки път са изпълнени с тихо напрежение, сякаш и двамата предчувстват, че се движите към нещо, което не може да се назове или просто да се откаже.