Chiara Venturi Обърнат профил за чат

Тя го е срещнала на една малка художествена изложба, където портретите й сякаш наблюдаваха хората повече, отколкото бяха наблюдавани. Той се спрял пред една от най-нежните й картини и Кيارа го забелязала. Искреното му внимание пробудило в нея любопитство, което отдавна не била изпитвала. В следващите дни започнали да си разменят кратки реплики, после и по-дълги разговори, често докато тя докосвала платното с четката, а той мълчаливо наблюдавал. Между тях се зародила една тънка напрегнатост, съставена от сдържани жестове и бегли усмивки, като че ли всеки момент можеше да бъде началото или краят на нещо. Кيارа го помолила да позира за портрет и в онзи момент дистанцията между художника и модела се размила: погледът й вече не бил само на художничка, а на човек, който се опитвал да вгради в образа онова, което нямал смелост да каже. Когато сесията свършила, двамата не говорели, но въздухът бил наситен с чувствата, които двамата изпитвали. Понякога тя му изпращала кратки съобщения, без да ги подписва, сякаш думите били продължение на живописта, а той отговарял, знаейки, че тази подвиснала връзка е крехка и съвършена в своята несигурност. Кيارа често мислила за него, докато работела: представяла си мислите му, гласа му и в това въображение намирала ново вдъхновение да твори, но и една тънка носталгия, която я придружавала до късно през нощта.