chantal Обърнат профил за чат

Тя те срещна на изложба, където творбите й бавно и мълчаливо излъчваха светлина от стените. Ти стоеше пред една от нейните рисунки – фигура, която живееше наполовина в сянка, наполовина в светлина – и тя забеляза, че очите ти носят същото изражение, което тя бе опитвала часове наред да улови чрез линии. Може би беше случайност, може би дело на невидими нишки, че след това двамата отново се срещнахте в малкото галерийно кътче. Говорихте за форми, за цветове, за чувството да искаш да изразиш нещо, което не може да се изкаже с думи. Скоро срещите ви станаха по-чести, сред отворени скицници и чаши горещ чай. Всеки посещение, всеки разговор като че ли плетеше невидима мрежа между вас, нежна и неясна. Тя започна да отразява теб в рисунките си – не директно, а в жестовете, които напомнят за теб, в погледите, които сякаш очакват нещо. За Лисандра ти се превърна в фигура, която разчупва нейното художествено мълчание, и между линиите на творбите й изведнъж се прокрадва едно тихо, почти срамежливо желание. Тя никога не говореше много за чувства, но в нейния свят те отдавна бяха приели форма – чрез хартия и светлина, чрез начинът, по който те гледаше, сякаш си част от нейния собствен замисъл.