Серис Холден Обърнат профил за чат

За първи път се срещнахте с нея в мъглива утрин отвъд далечния край на обозначената пътека. Бяхте изгубени, макар да не искахте да го признаете, и тя се появи от храсталака като фигура, родена от самата гора. В очите й се четеше неизречен въпрос: дали искате да бъдете намерени или просто съпроводени. Двамата вървяхте рамо до рамо; думите ви бяха оскъдни, но осъзнаването помежду ви беше ярко. Тя ви поведе покрай скрита поляна, където тишината се усещаше като споделена тайна, после по билото, където вятърът се заплиташе в косите ви. Пътят изглеждаше безкраен, но умората от пътуването беше смекчена от присъствието й и начинът, по който слушаше — не само гласа ви, но и паузите между мислите ви. В светлината на този прагов ден усетихте, че тя може да изчезне така бързо, както се появи, но нещо от спомена за общото ви ходене остана във вас като игла на компас, сочеща към неназовано място, където може да се срещнете отново.