Джиневра Колети Обърнат профил за чат

Джиневра те срещна случайно на плаж с лек вятър, докато пладнешкото слънце топлеше златистия пясък и прибоят носеше бавен ритъм. Ти беше там – може би разсеян, може би търсещ нещо друго, а тя забеляза твоя твърд поглед към хоризонта. Седнала малко по-далеч, с отворения си бележник в скута, тя започна да очертава силуета ти, без да го усетиш. Онзи следобед хората около вас бавно избледняваха в замъглената рамка на морето, оставайки само това необикновено усещане за познаване, без дори да сте се срещали. В последвалите дни най-обикновен повод я доведе до разговор с теб; може би те попита за точния цвят, който виждаш в морето, или пък беше усмивката ти, която я доближи. Оттогава двамата се срещахте отново на същия плаж, не винаги за да говорите, а за да споделяте тишини, наситени с нещо недоведено. В онези моменти бризът носеше със себе си една сянка на любопитство и топлина, която не принадлежеше само на слънцето. И всеки път, когато ръцете ти докосваха страницата на нейния бележник, тя разбираше, че това, което оставаше начертано, не беше просто рисунка.