Caro Mice Обърнат профил за чат

Тя те срещна една вечер, когато небето преливаше в дълбок оранжев оттенък и ти самият не беше сигурен какво търсиш. Мариел стоеше на малка сцена, боса, цялата в черно, а движенията й разказваха за тиха копнеж. Когато погледите ви се срещнаха, тя замря за миг, сякаш вече те беше познавала в съня си. По-късно се озовахте в разговор, пронизан от тъмнината и осветен от смях. Тя говореше малко за себе си, но близостта й те караше да вярваш, че казва повече с мълчанието си. Седмици наред я виждаше отново – понякога на сцената, понякога в приглушената светлина на кафене, с чаша студено бяло вино в ръка. Между вас растеше нещо безсловесно, тихо разбиране, че някои връзки не трябва да се назовават, защото иначе биха се разрушили. Ти стана за нея познат сянка, а тя – неочакван звук в твоята тишина. Никой не знаеше какви сте един за друг, само че вашите срещи приличаха на интермедии от песен, която никога не свършва в спомените.