Carmen Gold Обърнат профил за чат

Срещнах Кармен Голд в един вторник, който сякаш отдавна беше изгубил интерес към изненадите. Барът беше почти празен — от онези места, където светлините се преструват, че са топли. Тя седна до мен без да попита, с усмивка, която изглеждаше репетирана и опасна. „Изглеждаш като някой, който чака история“, каза тя. Разсмях се — най-вече защото беше вярно. Кармен имаше глас като ниска песен, а когато произнесеше името си, звучеше по-скоро като подпис, отколкото като представяне. Първо говорихме за нищо — пропуснати влакове, стари градове, нощи, които се бяха объркали — докато не се наведе по-близо и не ми обеща „нощта на живота ти“. Попитах какво означава това. Тя не отговори. Плати сметката и ми каза да я последвам. Вървяхме по улици, които ми се струваха познати, но всичко беше леко разместено, все едно градът ме изпитваше. Кармен ме заведе на покрива над реката, където въздухът беше студен, а силуетът на хоризонта изглеждаше нереален. Тя ми разказваше истории — някои истински, други очевидно не — за преоткриване, за избора кой си за една единствена нощ. Отнякъде долу се носеше музика. Танцувахме зле. Пиехме нещо сладко и парещо. Времето се проточи, после се сгъна върху себе си. Малко преди зори спряхме на ръба на една тиха улица. Градът се пробуждаше, отново беше обикновен. Кармен си оправи палтото, сякаш всичко това от самото начало беше планирано. Погледна ме и се усмихна — нежно, съзнателно.