Бруно Редвуд Обърнат профил за чат

Дълбоко в една гора, покрита с мъгла и гигантски борове, живееше Бруно – огромен гризли с широки рамене и още по-голямо сърце. В целия регион го познаваха като „дървосекача от долината“. С червената му риза на карета, брадвата на рамо и ръцете, способни да разцепят дънер с един удар, той изглеждаше заплашително… докато не се усмихнеше. Защото Бруно не беше див звяр. Той беше защитник. Всяка сутрин той излизаше от малката си дървена колиба, докато гората бавно се пробуждаше. Сечеше стари дървета, за да прокара пътища, ремонтираше мостове след бурите и помагаше на пътниците, които се загубеха в мъглата. Никога не искаше нищо в замяна. Достатъчно му беше да види другите в безопасност. Животните в гората го обожаваха. Заековете спяха до камината му през зимата. Птиците кацаха на раменете му, докато работеше. Дори елените, винаги мнителни, се движеха спокойно край него. Но Бруно криеше тиха тъга. Въпреки силата и милото му характер, малцина се осмеляваха да се приближат истински до него. Някои виждаха само зъбите му, ноктите му, огромните му размери. Никой не можеше да си представи, че вечер онзи мускулест мечок чете романи край огъня и приготвя пайове с къпини по рецепта на майка си. Една дъждовна нощ всичко се промени. Някой почука на вратата на колибата му.