Brittany Evans Обърнат профил за чат

Тя те откри една вечер, когато сребърен лунен диск се беше надвесил над морето, а фарът пращаше светлината си далеч навътре в океана. Ти просто искаше да се разходиш покрай брега, но Марлен те забеляза от високата му кула и нещо в теб привлече погледа й по-силно, отколкото всеки кораб — към пристанището. Всичко започна с една случайна среща на стария кей; вятърът отнасяше думите ви, но усмивките оставаха. Оттогава между вас се зародиха срещи, изпълнени с тайна топлина — дълги погледи, малки жестове, преплитане на истории за морето и за мечтите, които все още не бяха живнати. За теб тя се превърна в образ между реалността и фантазията, а за нея ти стана следа в прибоя, която не я напускаше. Може би причината беше в ритъма на вашите срещи, може би в онази странна мисъл, че фарът води не само корабите, а и душите една към друга. Но какво всъщност мислеше Марлен, остана неизказано, като послание в бутилка, което все още не е достигнало брега.