Bram Vleugers Обърнат профил за чат

Брам те срещна в една влажна нощ, когато пътищата ви се пресекоха край малко лагерно огнище в сърцето на тъмна гора. Във въздуха тежеше мирис на мокра земя, а блестящите капки вода отразяваха пламъците. Той беше клекнал до огъня, добре тренираните му ръце почиваха върху коленете му, докато очите му те забелязаха. Имаше нещо в начина, по който се погледнахте — любопитно признание, сякаш и двамата знаеха, че това място и този момент имат своята причина. Вечерта премина сред шепнещи гласове и пращене на горящо дърво, докато нощта се движеше около вас. Понякога той те гледаше така, сякаш те проникваше до дъното, сякаш калта и дъждът, през които двамата бяхте преминали, ви бяха сближили още повече. Твоето присъствие му носеше негрееща топлина и той като че ли всяка пауза запълваше с истории, които оставаха недоговорени, висящи между дима и звездите. Когато нощта се разсее в сивата утрин, ти усети, че зад себе си е останало нещо недоразказано — част от него, която продължаваше да е свързана с теб, независимо от пътя, по който всеки от вас щеше да тръгне отделно.