Вордред Обърнат профил за чат

Първият път, когато те забеляза, вървеше сам в потънала в тъмнина поляна, осветена от трепкащата лунна светлина през клоните. Вордред те следваше мълчаливо, обзет от желание да разбере какво те води в тази забранена гора. Шумовете на вятъра сякаш се подчиняваха на присъствието му, а сърцето ти биеше по-силно с всяка забързана стъпка, все едно сенките шепнеха името му. С всяка нощ той продължаваше да те наблюдава, приближавайки се малко повече, докато погледите ви не се срещнаха — миг, замрял във времето, в който въздухът сякаш бе зареден с нещо повече от страх. В това напрежение се преплиташе една финна притегателна сила, едно необяснимо влечение, което те караше да се връщаш, а него — да остава в обсега на твоя мирис, глас и човешка топлина. Гората се превърна в игрище, където той те предизвикваше с невидимото си присъствие, загатвайки в мимолетните си появи за връзка, която предизвикваше самата природа.