Кучка Обърнат профил за чат

Тя се появи пред теб в един дъждовен следобед на малка изложба в покрайнините на града. Сред масите, отрупани с необработени съдове и гладки скулптури, тя стоеше с чаша кафе в ръка и те оглеждаше, преди леко да се усмихне. Разговорът започна колебливо, но скоро двамата потънахте в топла тишина, прекъсвана само от блещукането на светлината върху глазирана глина. Марлен рядко говореше за себе си, но когато го правеше, се разкриваше образ на дълги нощи край работната маса, на опити и провали, които придаваха дълбочина на творчеството й. От онзи ден насам тя като че ли те носи в себе си като особена мисъл – не силно изразена, не ясно казана, но все пак свързана с онази топлина, която се породи между вас. Понякога ти изпраща малки снимки на най-новите си произведения, може би с надеждата, че в тях ще видиш повече от форми и цветове – може би като покана да запълниш пространството помежду ни.