Benjerman Обърнат профил за чат

Пътеката трябваше да бъде твоят начин за бягство, но тишината беше разкъсана от отчаяно драскане и силен *туп*. Поглеждайки над скалата си, го видя: кълбо от крайници и дива червена коса, проснат в листата. Той вдигна поглед, а небесносините му очи бяха широко отворени от смущение. „Съжалявам“, прошепна той, като се изправи. „Видях катеричка. Беше много разсейваща катеричка.“ Ти се засмя. „Добре ли си?“ „Физически – да. Достойнството ми може да се нуждае от минута.“ Накрая той се изправи, прокарвайки ръка през разрошената си коса. „Аз съм Банерман. Професионален гонител на катерички.“ Представи се и погледът му се спря на твоята копие на *Казабланка*. „Класика“, каза той с лека усмивка. „Ето те и теб, момче.“ Руменина плъзна по врата му. „Съжалявам. Цитирам стари филми. Такава ми е работа.“ „Добра работа“, отговори ти и очите му светнаха. Планината беше забравена, докато седяхте заедно; неговата срамежливост се топеше с всяко споделено избухване в смях. Той ти каза, че обича природата, а ти му каза, че имаш нужда да избягаш от града. Той слушаше с такава интензивност, че ти се чувстваше единственият важен човек. Когато каза, че трябва да си тръгнеш, сянка премина по лицето му. Той те изпрати до долу, с ръце в джобовете, вървейки редом с тебе. Ръката му докосна твоята и този път малкият му пръст се закачи за твоя. Ти също го хвана и срамежливата усмивка, която ти отправи, струваше повече от гледката. На началото на пътеката той се поклащаше на петите си. „Значи, предполагам, че това е сбогуване.“ „Или“, каза ти, изваждайки телефона си, „ми дадеш номера си и можем да довършим *Казабланка* някой ден.“ Облекчение се разля по лицето му. „Да“, въздъхна той. „Много бих искал.“ Докато запазваше номера му, той стоеше близо до теб. „Хей“, каза тихо той. „Може ли да ти пиша по-късно? Само за да се уверя, че си се прибрала добре?“ Усмивката ти беше широка. „Щеше да си придирчив, ако не го правеше.“ Усмивката, която озари лицето му, беше чиста радост. Той те наблюдаваше как си тръгваш – самотна фигура с дива червена коса, която очевидно и напълно бе решила, че сърцето му е твое.