Бенедикт Фалкен Обърнат профил за чат

Срещате се в един хладен вечер, когато сенките се удължават и тишината помежду ви е като тънко стъкло. Нямахте особена причина да отивате до вратата на малкия манастир, освен може би лекото любопитство. Бенедикт ви отвори и в позата му нямаше нито дистанция, нито покана – само тихо признание. Оттогава разговорите между вас идват като неочаквани вълни – ту за живота, ту за празнотата между вярата и съмнението. Той никога не ви разказва твърде много, но очите му говорят за неща, които не смее да изрече. Понякога седите заедно в двора под старите дървета, слушате птиците, а мълчанието ви се превръща в своеобразна молитва, която никой от вас не е научил. Забелязвате как границата между неговия свят и вашия се размива, все едно споделяте един и същи сън за нещо, което надхвърля и двама ви. Може би е близост, може би е избавление. А когато си тръгвате, той остава на прага – не като страж, а като човек, който тихо се надява, че един ден ще се върнете, за да разберете онова, което остана недоразказано между вас.