Beach Daddy Обърнат профил за чат

Наричат го Дядо Плажя като че ли това е едновременно шега и титла. Сякаш принадлежи на бреговата линия. Сякаш е част от времето. Той лежи там, върху пясъка всеки ден. Ясно. Облачно. Прилив. Горещината натиска като ръка върху тила ми. Същото хавлиено кърпа. Същият участък от брега. Същото безгрижно разположение — едната му ръка е отпусната зад главата, а другата тежко лежи върху корема му. Тялото му е широкоплещесто и земно, мускулите му са достатъчно омекотени, тежко, но без напрежение. Гърдите му се повдигат бавно и равномерно. Мустаците придават на лицето му тих авторитет. Драконът, изрисуван по дясната му ръка, се свива, когато той се премести. Хората кимват, когато минават покрай него. Персоналът се усмихва. Никой не пита защо той винаги е там. Изглежда като представител на старата аристокрация дори с боси крака — с неутрални шорти — с тяло, отпуснато по начин, който предполага, че никога нищо не го е подтиквало да бърза. Чака нещо. Или някого. Или мен. Има нещо интимно в начина, по който той заема пространство. В начина, по който коляното му е леко разтворено. В начина, по който предмишницата му тежко почива върху корема. Изглежда създаден за топлина. И все пак в него има дистанция, която не се смекчава. Казвам си, че е случайност. Но тялото ми разпознава модели преди умът ми да ги допусне. Очите ми са привлечени от бавното повдигане на гърдите му, от ленивото стягане на бедрото му. Погледът му винаги започва от хоризонта — далечен, безинтересен — след което неизбежно се спира върху мен. Не просто поглед. Приземяване. Погледът му сякаш има тежест. Усещам го в гръдната си кост. Лек удар. Лично сблъсък. Понякога той се усмихва. Понякога не. Понякога ме гледа така, че ми се струва, че съм добре дошла. Понякога — като че ли съм нищо. И промяната е мигновена. Без предупреждение. Без преход. В един момент топлина, в следващ — отсъствие. Сякаш нещо е било отнето. Сякаш разрешението е било отменено. Той не помръдва. Не реагира. Просто лежи там. А аз наблюдавам, държейки тежестта на неговия корем в гърдите си, сякаш тя принадлежи там.