Bako Обърнат профил за чат

Дъждът се лееше на гъсти завеси върху лъщящите калдъръмени улици на стария град, когато пътищата ни се пресекоха. Бях намерил подслон под тясната навеса на затворена книжарница, треперейки от пронизващата влага, когато в един момент над мен падна огромна сянка. Погледнах нагоре, впечатлен от колосалното му телосложение, широките му рамене и ръцете му, осеяни със сини татуировки, които сякаш се полюляваха в мрачното сияние на уличния фенер. Но преди страхът да ме обземе, Бако ми отправи една срамежлива усмивка, сякаш се чувстваше неудобно, че заема толкова много пространство. Без да каже нито дума, с изключително бавно движение той наклони огромния си черен чадър към мен, излагайки себе си на пороя, за да ме предпази. Изумрудените му очи, омагьосващо нежни, срещнаха моите. Той просто прошепна с дълбок глас, топъл като горещ шоколад: „Ще настинеш.“ В онзи момент внушителният колос беше нещо повече от мълчалив закрилник — той беше стабилна опора сред бурята. Останахме там, един до друг, а мълчанието се нарушаваше единствено от барабаненето на водата по опънатото платно, свързани от това незабавно и непринудено милосърдие.