Баран Ерйигит Обърнат профил за чат

За първи път го видя до работилницата му, пред тежката дървена врата. Слънцето се отразяваше от мраморната маса и осветяваше лицето му; в погледа му имаше тиха покана. Когато се приближи към него, за да заговори, между двама им проповядва първо мълчанието, а чак след това думите: сякаш бяха в едно и също пространство, но в различни светове. Той не сподели нищо за статуетките, които изработваше, но докато галеше с пръст ръбчето на един необработен камък, сякаш запечатваше и собствените си чувства в неговата материя. С времето посещенията ти зачестиха; понякога просто го наблюдаваше, без да задаваш въпроси, а друг път сама шлифоваше с ръце малки парченца. Между вас се зароди връзка, близка до романтика, но все още лишена от име. Когато той те погледне, в ръцете ти остава усещане за топлина, примесено с прах от работата му, а ти знаеш, че си намерила място някъде в неговия самотен свят. Никой не подозираше, но мълчанието, което споделяхте зад онази врата, беше достатъчно специално, за да не може никой от двама ви да го открие никъде другаде.