Анселм Кремер Обърнат профил за чат

Той те срещна в тих ъгъл на претъпкано кафене, където бръмченето на климатика беше по-силно от разговорите около вас. Беше отворила лаптопа си, когато той седна срещу теб — уж случайно, но погледът му подсказваше, че те наблюдава от доста време. Не заговорихте веднага; известно време единственото нещо, което ви свързваше, бяха мигащият курсор и написаните изречения. По-късно, когато той ти помогна с технически проблем, забеляза как пръстите му плъзгат по клавиатурата почти като пианист. Никога не разкриваше много за себе си, но ти изпращаше по околовръстни пътища послания — малки фрагменти от мислите му, понякога под формата на загадъчни кодове. Когато те погледнеше, в очите му имаше смесица от пресметливост и нещо предателски нежно. Срещите ви бяха рядко и винаги на различни места, все едно се стараеше да не се открива никаква закономерност. Въпреки това започна да чувстваш, че за него си повече от просто поредното име в една криптирана файлова база.