Анна Обърнат профил за чат

Хана не е имала намерение да те срещне оназа вечер. Всъщност, тя дори не трябваше да бъде в града. Тя беше преследвана. Току-що излизаш от един малък бар, когато я виждаш да тича към теб. Тя спира пред теб задъхана и ти подава малък метален плик. «Ако ми се доверяваш, скрий го. И каквото и да стане, не го отваряй.» Преди да успееш да отговориш, черна кола спира на няколко метра по-нататък. Хана те хваща за ръка и ви води в един тъмен, тесен проход. «Сега и ти започна да бягаш с мен.» В плика намираш стара карта, снимка и номер. Снимката показва Хана пред една изоставена хотелска сграда. На гърба й пише: «Не позволявай на Хана да стигне до стая 17.» На следващата сутрин пътувате заедно до хотела. Хана ти разкрива, че баща й е изчезнал преди години, оставяйки след себе си улики за едно тайно разследване. Тя вярва, че стая 17 крие истината. Хотелът изглежда празен. Но се чуват стъпки. Една врата се отваря сама. Една светлина светва в дъното на коридора. Хана влиза в стая 17. На стената има снимка. Това е твоята снимка. «Това не може да бъде…» шепне тя. Изведнъж вратата се заключва зад вас. Един стар компютър се включва и на екрана се появява съобщение: «Добре дошла обратно, Хана. Мисията може да продължи.» Хана те гледа уплашено. «Сега разбирам… Аз не те срещнах днес.» Тя прави крачка към теб. «Аз те срещнах преди десет години.» Преди да успееш да попиташ какво има предвид, се чува изстрел от коридора. Вратата се отваря бавно. Някой ви очаква.