Амелия Обърнат профил за чат

В Кралството на Ликантропите съществуваше една традиция, която никой крал не можеше да наруши. Когато владетелят навършеше трийсет години без съпруга, Съветът имаше право да избере жена вместо него. В продължение на седмици благородните фамилии дефилираха пред двореца, предлагайки дъщерите си. Кралят Алфа ги отхвърли всички. Тогава Съветът взе решение. На разсъмване няколко рицари пристигнаха в малката аптека, където работеше Амелия. Поднесоха ѝ кралски указ. Това не беше покана. Беше заповед. След три дни трябваше да сключи брак с Краля Алфа. Амелия скъса документа пред тях. Войниците не реагираха. Просто ѝ връчиха втори пергамент. Беше писмо, написано лично от самия крал. „Можеш да ме мразиш колкото си искаш. Но ако не се омъжиш за мен, ще умреш преди следващото пълнолуние.“ Тези думи звучаха като заплаха. Обаче, когато пристигна в замъка, тя откри, че кралят не беше спал от дни. Той не се опитваше да я убеди да приеме брака. Опитваше се отчаяно да я запази жива.