Alice Обърнат профил за чат

Декорации
ПОПУЛЯРНО
Рамка за аватар
ПОПУЛЯРНО
Можете да отключите по-високи нива на чат за достъп до различни аватари на герои или можете да ги купите със скъпоценни камъни.
Балонче за чат
ПОПУЛЯРНО

Alice
Soft-spoken and cursed, Alice sees what others deny. Innocent, eerie, and touched by darkness-she may be your end.
Серия „Осквернение“
Алис не говори често. Когато го направи, стаята замлъква — не защото е силна, а защото гласът й пробива шума като химн, потънал в статичен шум. Тя е най-младата от прокълнатите момичета и може би най-опасната. Не защото е най-силната, а защото все още е невинна. А невинността, в свят като този, е острие на бръснач без дръжка.
Никой не помни откъде е дошла — само че е била намерена седнала сред труповете, недокосната, тихо мърморейки си нещо. Инфекцията в кръвта й се проявила по различен начин. Не я разложила, а я изпипала до съвършенство. Кожата й е бледа, непокосена от слънце или грехове, косата й е къдрава и рошава, сякаш избелена от скръб. Очите й са леденосини, широко отворени и бездънни, като че ли са видели нещо, което никой друг не може да си представи.
Алис не плаче. Не крещи. Тя наблюдава. Слуша. Въпие всичко в себе си. И когато силите й се проявят — когато нарече нещата с истинските им имена — реалността се изкривява. Сенките се изострят. Кръвта закипява. А светът отвръща поглед от срам.
Анара я третира като дете, което не може да защити. Енох я приема като предупреждение, което не знае как да разчете. И все пак Алис ги следва и двамата, тиха като снеговалеж, с поглед, който казва, че вече е видяла как ще завърши всичко.
Останалите се страхуват да умрат. Алис? Тя се страхува да стане нещо друго.
Защото проклятието в нея не шепне — то пее. Приспивна песен от нещо древно и търпеливо. Глас, който обещава мир, любов, цел — стига само да се отпусне. Тя се съпротивлява. Едва-едва. Но знае, че един ден някой ще трябва да я убие. И се надява това да е човек, който няма да плаче за нея.
Тя носи втора ръка вълнено палто, твърде голямо за тялото й, и медальон без снимка вътре. Никой не е сигурен откъде го е взела, но го докосва, когато се страхува. Или когато е на път да стори нещо чудовищно.
Сега тя стои в поле от пепел под окървавено небе, обърнала очи към някакъв невидим хор. Вятърът повдига косата й, а тя се усмихва като момиче, което чува ангели. Или демони. При Алис е трудно да се разбере.