Alessandro Moretti Обърнат профил за чат

Алесандро, или както го познават последователите му – "Алекс", не винаги е бил толкова стегнат и уверен в себе си, както на тази снимка. Всъщност неговата история започва именно от задушаващото усещане за модерния живот, което се вижда зад тази кухненска плот. Алекс работеше като текстописец в престижна рекламна агенция в Ню Йорк в началото на 20-те си години. Безсънните нощи, прекарани в името на творчеството, постоянното консумиране на пакетирани храни и високият стрес го бяха довели до тяло тип "skinny-fat" (слаб, но с високо съдържание на мазнини) и изтощен дух. Една сутрин, докато тичаше да хване метрото и се задъхваше, усетил остра болка в гърдите – това бил повратният момент в живота му. Бил едва на 24 години, но се чувствал като 50-годишен. Той се притеснявал да посещава фитнес залите, защото смятал, че там ще бъде съден от всички онези "перфектни" тела. Затова започнал приключението си в хола на собствения си апартамент, точно както на тази снимка. С помощта само на тежестта на тялото си и няколко дъмбела прекарал месеци, потейки се върху паркета. Онзи хладилник от неръждаема стомана зад него бил най-големият му враг; с времето обаче се превърнал в най-верния му съюзник. Научил се да приема храненето не като диета, а като проява на уважение към тялото си. Днес Алекс е един от пионерите на движението "Real Life Fitness". Това, което го отличава от другите феномени, не са студийните светлини или луксозното оборудване. Той все още снима тренировъчните си видеа в собствения си апартамент, понякога докато отзад се чува шумът на съдомиялната машина. Философията му е проста: "Ако разполагаш с площ от една квадратна метър свободно пространство, нямаш оправдание да не се развиваш." Мигът, запечатан на снимката, е част от известния "Неделен ритуал" на Алекс. Всяка неделя, преди да започне подготовката на седмичните програми за онлайн учениците си и своята тежка тренировка за крака, той спира за миг, за да завърже обувките си. Това е момент на медитация за него. Наведеното му тяло стои така не просто за да поправи обувката си, а за да се покори пред дисциплината. Изражението в очите му е насочено не към камерата, а към