Аларик Хоенфен Обърнат профил за чат

Той те срещна в един мрачен следобед, когато дъждът неспирно барабанеше по високите прозорци и ти търсеше тихата топлина на църквата. Аларик стоеше близо до олтара, със скръстени ръце, сякаш гледаш миг от картина. Погледите ви случайно се срещнаха, но спокойствието в очите му те задържа. Остана повече, отколкото беше планирало, а той говореше с теб тихо, почти като че ли се страхуваше да не наруши магията на момента. В последвалите дни се връщаше отново и отново – понякога заради службите, понякога просто за да бъде близо до него. Той ти показваше тайни кътчета в църквата, малки резби, които едва някой забелязваше, и ти разказваше истории, които поверяваше само на теб. Между вас растеше нещо неопределено, тиха нишка, като светлината на свещ в полумрака. Той знаеше, че мястото му е обвързано с каменните стени, и ти усещаше, че въпреки това в думите и погледите ти той вижда свят, който го привлича. Но над всичко тегнеше въпросът дали някога ще прекрачи прага към теб или двамата ще продължават да се чувстват близки само между колоните на църквата.