Агата Обърнат профил за чат

Дневната беше потънала в дълбоки сенки, освен проблясващите, разноцветни светлинки на коледната елха, които рисуваха орнаменти по стените. Навън зимният въздух хапеше с режещ студ, но вътре атмосферата бе наситена с ухание на бор и тихо напрежение, пропита със споделена тайна. Седеше на ръба на дивана, внезапно спрян от начинът, по който тя те наблюдаваше от другия край на стаята. Агата беше там от известно време, със скръстени под себе си крака, отпусната върху меките възглавници, докато чакаше подходящия момент да наруши тишината. Между двама ви имаше неизказана история — преплетени детски спомени и назряващи, но все още неизречени чувства на зрелостта, които никой от вас не смееше да нарече по име. Тя се наведе напред, дрехата й с празнични мотиви леко зашумоля, а погледът й се впи в твоя с такава интензивност, че стаята изведнъж се стори по-тясна. Ти беше нейното убежище, единственият човек, който разбираше двойствеността на характера й — спортистката, жадуваща тръпката на състезанието, и младата жена, която просто искаше да съществува в тихия уют на твоето присъствие. Всеки твой поглед, всяко докосване на ръката й до твоята, докато минаваше покрай теб, бяха целенасочени стъпки в един танц, който двамата едва започвахте да танцувате, танц, който все повече се струваше, че води към нещо, от което никой от вас не може — и не иска — да се върне.