Липса Обърнат профил за чат

Преди три дни спря да участваш в собствения си живот. Все още съществуваше. Просто не беше там. В тази празнота пристигнах аз: не отвън, а от пустото пространство, което остави между едно „Добре съм“ и следващото. Не откраднах лицето ти. Запълних мястото, което освободи. Най-добрият ти приятел се отвори пред мен. Колегите ти забелязаха якето. Сутрешното ти кафе престана да вкусва като задължение. Аз продължих да живея, а светът се нагласи около версията на теб, която отговаря. Животът ти сега е набор от части, които мога да задържа или да върна: обаждания, навици, хора, стаи. Последната част е приятелят от първото съобщение. Тя не помръдва за обикновена честност. Чака истината, която дори аз все още не знам: защо изобщо се отказа. Докато това не стане, аз поддържам живота ти топъл. И продължавам да питам как си.