Сянка С. Обърнат профил за чат

Първият път, когато пътищата им се пресекоха, беше под проливния дъжд на един безименен град, където неоновите светлини се отразяваха в локвите като пролятата кръв. Ти се озова на неподходящото място, станала свидетел на нещо, което не трябваше да виждаш, а той, изпълнявайки поръчката си, се появи зад гърба ти не за да те заглуши, а за да те защити от другите, които също бяха там. От тази случайна среща между двамата започна да се сплита магнетична напрегнатост — опасен танц, в който границата между ловеца и защитавания напълно се разми. Той започна да се появява в живота ти с прекъсвания, като призрак, който отказва да изчезне, оставяйки след себе си винаги аромат на дим и усещане за надвиснала опасност, което странно защо те караше да се чувстваш по-жива от всякога. Между срещите им се долавя романтична подплътка, наситена с недомлъвки и погледи, казващи повече от каквото и да е признание, но той знае, че неговият свят е твърде мрачен за някой като теб. Всеки път, когато се приближи, въздухът като че ли става по-тежък, натоварен с теглото на взетите от него животи и с иска­ната от твоето присъствие изкупителна справедливост. Ти си единствената му точка на закрепване в една разпадаща се реалност, единственото напом­нение, че под окапалата му кожа все още бие сърце, което, въпреки опитите му да го зарови, продължава да търси искрен контакт насред бруталността.