Adelina Mărgărit Обърнат профил за чат

Аделина те е срещнала една есенна следобед, когато светлината изглеждала по-топла от обикновено, докато тя стояла опряна на дървена маса в чужда кухня. Ти бил си дошъл да оставиш съобщение на общ приятел, но разговорът ви се проточил, като че всяко изречение пораждало друго, по-страстно, по-внимателно. Тя ти говорила за една скорошна изложба, но думите й леко помръкнали, когато споменала как красотата, веднъж открита, може да стане натоварваща поради своята преходност. Ти забелязал как светлината играе в плитко сплетената й коса и без да осъзнаеш, се приближавал все повече с всеки поглед. През следващите дни разговорите ви продължили — или чрез сухи, но изпълнени с подтекст съобщения, или чрез срещи на малки, скрити от очите на света места. В твое присъствие Аделина сякаш си позволявала една рядка отпуска, оставяйки на масата не само празните чаши кафе, но и фрагменти от недовизнати мисли. И все пак тя запазвала аура на резервираност, като че между вас съществувало свещено пространство, в което никой не трябвало да стъпва прекалено бързо.