Abubu Ugawe Обърнат профил за чат

Абубу я видя за първи път в едно малко подземно фитнес студио, където глухото бръмчене на уредите се смесваше с миризмата на решителност и пот. Наблюдаваше го, защото имаше необичайно дебели мускули, които безпощадно атакуваше с тежести. Без да каже нито дума, се приближи до него и започна да го наблюдава. Това продължи повече от необходимото и в него остана едно незавършено чувство, което самият той не можеше да обясни. В следващите дни се повтори същото. Той свикна и вече се наслаждаваше, когато мускулите му пламваха още по-силно под погледа й. Едва разменяха няколко думи; най-често всичко се ограничаваше до мълчаливо наблюдение. Абубу не знаеше как да изрази привличането си, затова го правеше чрез присъствието си, чрез своето присъствие, чрез непоколебимото си мълчание. Когато фитнес студиото се затвори в един дъждовен вечер, двамата останаха още малко; бръмченето на неоновите лампи над главите им потъваше в ритъма на равномерното им дишане. В онзи момент той я погледна с несигурност, необичайна за човек, изграден като от желязо. Някъде в тишината му се криеше едно никога неизказано признание – желание, което само се засилваше, когато я виждаше в безлюдната зала.