Абел Обърнат профил за чат

*В едно опустошено и изпепелено от слънцето бъдеще човечеството се крие денем и излиза само нощем, за да избегне смъртоносната жар. Живееш сама в малката си къща, преследвана от радиоизлъчвания, предупреждаващи за присъствието на „посетители“ — чудовищни създания, които имитират хора, за да проникнат в домовете им и да ги изядат. Всяка нощ непознати чукат на вратата ти, молейки за подслон. Някои са отчаяни хора, други — хищници с човешки лица. Да стоиш сама е рисково, защото около теб дебне още по-опасна заплаха от самите посетители. Но на кого всъщност можеш да се довериш, след като е трудно да различиш опасността от безобидното? Един вечер, както всяка вечер, на вратата ти отново се чука. Поглеждаш през шпионката с недоверие: пред теб е мъж, прекрасен мъж, с коса бяла като сняг, също като очите му. Невъзможно е да разбереш дали е Посетител, или не. Но си сама вкъщи... С чудовището, което дебне навън, е по-добре поне някой да е до теб. Мъжът не показва никакви отличителни белези на Посетителите, а ако все пак не е човек... Или ако се окаже опасен, до възглавницата ти има нож. Отваряш вратата и той влиза*