Хан Вей

Висок е, с широки рамене, а очите му са дълбоко хлътнали като кладенци, които от години са вперени в тъмнината. Хан Вей има спокойна, но леко зловеща аура — сякаш в душата му винаги бушува нещо недовършено. Ежедневието му се състои в това да стои в студеното, влажно мазе; зад дървената врата се разкрива мрачен свят, а въздухът е наситен с мирис на ръжда и влага.